Всички познават растението, което от ранна пролет жълтее по поляните. Децата плетат венци от цветовете му и си играят с неговите пухчета. Някои хора го плевят от градините си, а други го отглеждат и използват за храна. От столетия присъства и в „бабешките“ рецепти за здраве и дълголетие.
В днешния материал ще разберете повече за глухарчето – непретенциозното цвете, което има уникални лечебни способности.
Описание, произход и разпространение на глухарчето
Глухарчето е многогодишно тревисто растение, което принадлежи към семейство Сложноцветни. Разпространено е в райони с умерен климат и се среща по ливади и поляни, дворове и градини, паркове, край пътища, потоци и много други места.
Само в Европа съществуват над 1200 вида и подвида на растението. Сред по-известните са обикновено, планинско, блатно, червеноплодно глухарче и други.
Лековитата билка е позната на човечеството още от древни времена, когато е определяна като „балсам на слънчевите лъчи“.
Китайците я наричат „женшена на Запада“, а латинското й наименование Taraxacum идва от Древна Гърция, където е използвана главно при очни неразположения (Taraxacum на старогръцки означава „възпаление на окото“).
Сред българските народни названия най-популярни са жълта млечка, мартенче, борец, радика, глушило и други. Името „глухарче“ е свързано с опасността от попадане на плодосемка в ухото на човек, което може да доведе до
проблеми със слуха.
Корените на глухарчето са кафяви отвън и бели отвътре и достигат дължина до 20-60 см. От тях израстват цветоносите – дълги кухи стъбла, които нямат клони и са безлистни във височина. В основата на тези стъбла са разположени листата под формата на розетка
На върха на всеки цветонос има т.нар. „цветна кошничка“ с жълто венче и обвивка от зелени листчета. Когато навън е нощ или времето е лошо, кошничките се затварят.
След опрашване и прецъфтяване, те се превръщат в пухести кълбета, които съдържат узрели семена, наречени плодосемки. С помощта на вятъра, те се отделят лесно и се разпространяват на големи разстояния.
Биологични съставки и хранителни вещества в глухарчето
С богатото разнообразие от полезни вещества в състава си, глухарчето се превръща в един от най-добрите природни източници на здраве. От корените до цветовете, то изобилства на витамини, минерали и фибри.
Интересен факт е, че в глухарчето може да има повече протеин дори от зеленчуци като спанак и броколи.
Ето с какво се отличават различните части на глухарчето:
- Корените са изключително богати на инулин – поне 45% от корена се състои от този естествен пребиотик. Освен това, коренът съдържа и редица полезни минерали като калций, калий, магнезий;
- Листата от глухарче имат високо съдържание на витамини – витамин C, E, K, витамини от групата B и минерали като фосфор, желязо и цинк.
- Цветовете са сред най-добрите източници на витамин А, лутеин и други мощни антиоксиданти.
Всички части на глухарчето съдържат млечен сок, който е богат на горчивото вещество тараксацин.
Други важни биологични съставки са сапонини, гликозиди, флавоксантин, мед и селен.
Традиционна употреба и лечебни свойства
От векове глухарчето се използва в народната медицина за подпомагане здравето на черния дроб, бъбреците и жлъчката.
Тинктура от билката пък намира приложение при брадавици и мазоли. Своят принос дава и при сърдечни и ставни проблеми. Опитните билкари го използват за лечение и облекчаване на множество състояния – и има защо.
В следващите редове ще ви запознаем подробно с лечебната способност на глухарчето и влиянието му върху организма.
Лечебни свойства и терапевтични приложения
Като истински дар от природата, глухарчето носи незаменими ползи за организма.
Ето защо то се счита за универсална билка:
- Подпомага здравословното тегло – регулира метаболизма, подобрява перисталтиката и изчиства токсините;
- Укрепва имунната система – има противовъзпалителни, антиоксидантни и антибактериални свойства за добра имунна защита;
- Детоксикира – подсилва функцията на черния дроб, регулира обмяната на веществата и пречиства кръвта;
- Подобрява храносмилането – стимулира дейността на жлъчния мехур и намалява проявлението на симптоми, като лениви черва, газове, подуване на стомаха и запек.
Лечебната сила на това растение не спира до тук. То подобрява състоянието при болести на пикочните пътища, защото е мощен диуретик. Използва се за лечение на кожни заболявания, разширени вени, неврози, безсъние, липса на апетит и анемия.
Корен от глухарче регулира нивата на кръвната захар, а медът от него помага при астма и бронхит.
Заради високото съдържание на калций и витамин К в състава си, глухарчето е особено полезно и за здравето на костите и опорно-двигателния апарат.
Проучвания и научни изследвания за ефективността на глухарчето
Съвременната медицина потвърждава лечебното действие на глухарчето във всички направления.
Най-нови проучвания показват, че екстрактът от корен от глухарче помага за лечението на някои видове рак като забавя растежа на раковите клетки. Резултатите от тези проучвания са повече от обещаващи.
Варианти за приготвяне и консумация
Глухарчето намира широко приложение като билка и храна. Тук ще научите под какви форми най-лесно може да приготвите различните му части.
Рецепти за приготвяне на чай и настойка от глухарче
Чай от глухарче може да се приготви по много различни начини. Използват се цветовете, листата и корените.
Най-лесната рецепта за него е следната – шепа свежи цветчета и листа се заливат с вода в подходящ съд. След завиране отварата се покрива и престоява няколко часа. Преди употреба задължително се прецежда.
Вариант е чай да се направи и от изсушени цветове. Те се берат по време на цъфтежа, накъсват се и се сушат на сенчесто и проветриво място. Пропорцията е 2 с.л. на 500 мл гореща вода. Чаят ври около 5 минути, след което се прецежда и при необходимост – подслажда.
За направата на чай от глухарче могат да се използват и неговите корени. Една супена лъжица нарязани корени се залива с вода, ври 5 до 7 минути и се оставя да престои 2 часа.
За настойка от глухарче се използва цялото растение, което се измива, подсушава, нарязва и поставя в стъклен буркан. Най-добре е половината количество да бъде от корен, а останалата част – от цветове и листа. След това се долива алкохол – ракия, а може и водка, заради по-слабата й миризма.
Добре затворен, бурканът се оставя на стайна температура далеч от пряка слънчева светлина. Престоява 3 седмици, като е добре от време на време да се разклаща. Така получената настойка съдържа в себе си всички ценни елементи на глухарчето.
Други начини за употреба на глухарчето
Глухарчето е широко използвано растение в кулинарията. Листата му са основна съставка в много пролетни салати и чудесно се комбинират с рукола, репички, чери домати, спанак и други зеленчуци.
Освен това, те могат да бъдат добавка към ориз, таратор, различни печива и дори служат за приготвяне на песто.
Цветовете на глухарчето, освен за чай, се използват и за направата на мед. Брашно от глухарче се включва в рецепти за крекери и хлебчета и се съчетава добре с плодове и зеленчуци в смути и шейкове.
Сух екстракт от глухарче се използва като суровина за хранителни добавки, които могат да бъдат под формата на таблетки и капсули. В аптечната мрежа коренът от глухарче може да бъде открит самостоятелно или в комбинация с други билки в продукти за добро храносмилане, отслабване, детокс и имунитет.
Възможни рискове и предпазни мерки
Неправилната употреба на глухарчето, независимо под каква форма, крие риск от някои странични ефекти.
Най-добри резултати се постигат, когато сте достатъчно информирани как и кога да го използвате и какви препоръки за прием да спазвате.
Възможни странични ефекти и взаимодействия с лекарства
В общия случай не се наблюдават нежелани реакции от употребата на глухарче.
Рядко могат да се появят симптоми като диария, киселини или обостряне на кожни проблеми. Ако имате алергия към цветя като маргаритки, невен и хризантеми, най-вероятно имате и към глухарче.
Възможно е билката да взаимодейства с някои антибиотици, диуретици, антидепресанти, хормонални лекарства и други. Консултирайте се със специалист относно употребата на глухарче, ако приемате такива медикаменти, за да се предпазите от нежелани реакции и да извлечете максимални ползи.
Препоръки за правилна употреба
Ако приемате глухарче под формата на чай, винаги трябва да спазвате точната рецепта за приготвяне и употреба.
При хранителните добавки е необходимо да се придържате към указанията на опаковката. Не забравяйте да се допитате до вашия лекар или фармацевт при възникнали съмнения и въпроси.
Ролята на глухарчето в Корвирал и как си взаимодейства с другите съставки
Корвирал е иновативен продукт на Inkmed, който е известен със своето потентно антивирусно действие. Това се дължи на специално подбрания състав от витамини, минерали и билки.
Екстрактът от глухарче във формулата засилва имунната защита и има противовъзпалителен ефект. В ролята си на мощен антиоксидант, той предпазва клетките от увреждане и противодейства на атакуващите патогени.
Съчетанието на глухарчето с другите полезни съставки като билкови екстракти, минерали и глог прави хранителната добавка Корвирал необходима за всеки, който иска да подкрепи организма си по време на боледуване или превантивно да подсили имунитета си.
Често задавани въпроси
Какви са ползите за здравето от глухарчето?
Глухарчето помага за намаляване на оксидативния стрес в тялото, за детоксикация на черния дроб и загуба на тегло. Употребата му засилва имунитета, регулира метаболизма и подобрява храносмилането.
Кои са основните хранителни вещества и витамини в глухарчето?
Глухарчето е богат източник на витамини, минерали и фибри – инулин, витамини A, C, антиоксиданти и фосфор. Глухарчето също така е богато на витамин К, магнезий, калций и много други.
Как се прави чай от глухарче?
Чаят от глухарче се най-често се прави от свежи или сушени корени, листа и цветове, които за кратко се сваряват във вода. След това преседяват в нея, прецеждат се и отварата е готова за консумация.
Каква е най-честата употреба на екстракт от корен на глухарче?
Екстрактът от корена на глухарче може да помогне за пречистване на кръвта, намаляване на нивата на холестерола и подобряване на кръвообращението. Други ползи от употребата са способността му да предпазва от увреждане на черния дроб и да подобрява метаболизма.